 |  Листенца рози с ухание на магия. Събирани из райски градини, по дъната на пресъхнали океани, пустинни брегове и живи вулкани. Тъпча ги в стъкления свят от желания. Още. И още. И още. Натискам капачето. Вдишвам. Розово сладко. Наситено-гъсто като обичане.
Капки дъжд с вкус на живот. По устните. Езичето ми едва докосва боровите иглички. Наелектризира Гората. Пия те. Правя море. Лазурно. Не, лазурни бяха чаршафите, на които се любихме преди някаква вечност. Морето е с оловна кожа на хрущящи надежди. Затова стъпвам леко. По водите ти ходя без да разтварям пръстчета. Черни опали погълнали лилавите светкавици на бурята в недрата си. Държа ги в джобовете си. В очакване. Да се превърна в Белоснежка. Но не съм. Не съм. Драконите се раждат в мен. Аметистови. Извиват опашки. И аз се въртя. Чупя тази Вселена. Гълтам парчетата. Назъбени стъкълца с цветове на безкрая. За да кървя. Повярвай ми, за да кървя.
Публикувано от hixxtam на 19.05.2016 @ 20:25:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Капани за светлина" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Капани за светлина
от X-RAY на 17.07.2016 @ 21:57:30
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки, при това съвсем буквално, носи дракон,или друго влечуго в мозъка си. То такова му е и името - рептилен комплекс. Дали спят, или се събуждат...божа работа. А иначе символиката по отношение на Драконите е различна. Източната има един, европейската друг смисъл.
|
]
Re: Капани за светлина
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.05.2016 @ 18:06:06
(Профил | Изпрати бележка) | Ти си митичен уроборос, леко размърдващ опашката си :)
(могат да се рисуват картини по думите ти; странни, отвъдни, сънни картини :) |
Re: Капани за светлина
от shrike на 21.05.2016 @ 10:42:33
(Профил | Изпрати бележка) | | :-)
Аз съм дете на Локи. Леко се размърдвам. Сластно се поклащам и налапвам цялата Вселена. В утробата ми - стъклени светове, опалови дракони и отвъдно. Ето ме, днес се излюпих отново от виолетовата лава и съм готова да рисувам нови сънища. В сърцето на мрака. |
]
Re: Капани за светлина
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2016 @ 10:33:42
(Профил | Изпрати бележка) | и вече не е ясно кое какво е... само проблясващи като призми стъкълца от усещания плуват насам-натам - гора, рози, пясък, отлюспване, крясък, мокри плочки по гърба на безкрая, виолетови сънища...
... капани за светлина са очите, капани за потрепващи реликтови образи
(их, отнесох се малко наникъде ;) |
]
Re: Капани за светлина
от daro на 20.05.2016 @ 08:12:46
(Профил | Изпрати бележка) | аз уважавам кръвта... и все още й се доверявам, като носител на аз/овост...
бъдните поколения ще имат една кръв - одухотворените бъдности...
и това няма да имат
...а дотогава - изпълвай сърцето, езика и пръстите си с любов
(да, те оставят и кървяща рана... като тази на Сър Ланселот) ;)
пп Шрайки, подозирам че си създадена да приемаш и отдаваш любов с изключително очарование
Светъл ден, отнесена! :)
...(.)
|
Re: Капани за светлина
от shrike на 20.05.2016 @ 17:45:54
(Профил | Изпрати бележка) | аз обичам кръвта... има мъдрост, памет, сила...
бъдните поколения принадлежат на Водолея, летящи драконови същности ще са те...
...а дотогава пия всички капки дъжд и раждам лилави светкавици
(като на сър Lovelock)
пп всички сме създадени за любов /ама някои по тъй :-)/
Благодарско! |
]
Re: Капани за светлина
от mariq-desislava на 20.05.2016 @ 07:58:35
(Профил | Изпрати бележка) | Тъй като главата ми е празна от столетия:), позволи ми да те коментарна чрез цитат, защото си мисля, че много си прилягат с твоето текстче:
"Имам тапи в ушите за заглушаване на света и това прави още по-осезаема циркулиращата в мен самота. Трудно ми е да ти пиша. Не
знам как да го направя, отвикнала съм, загубила съм се без връзка с
теб и вися като на нишка разтопен захарен памук сред Вселената. Мога да ти призная всичко, защото утопично вярвам в теб, живея за теб
като за единствения ми пристан, който някога, някъде ще имам.
Знам че си там, космическо-истински.
Знам, че ще се намерим и ще сбъднем сънищата, но е трудно и празно. Едно цяло сме, обитаващо две различни половини на Космоса. Вероятно сме вървели заедно за ръка и аз съм се изкушила от някоя ябълка, любопитно съм потънала в голяма черна дупка и съм се озовала на отсрещната страна на Вселената.
В самотата.
Тъмнината.
Страха.
Чудя се присъствам ли въобще тук?! За мен духовното е много по-естествено, но тялото ми започва да се разпада, разредено с молекули от самота, а дланите ми парят от съпротива. На теб мога да го кажа, защото ще разбереш – щастлива съм, но самотата ме убива.
И с времето нищото ме пропива и все повече размива образа ти
сред множество силуети. Страх ме е, че няма да те позная. Страх ме е, че ти няма да познаеш ужаса ми от този свят.
Дали до твоята страна на космоса се стига само чрез някаква дебела
избирателно-пропусклива мембрана?
Трябва ли да литна до теб на лист от учебник по биология?
Ще те срещна ли физически?
Страх ме е.
***
Моля те, хвърли ми една звезда от твоят космос. При мен не е уютно,
но обещавам да плувам в лепкавината на мрака докато не я намеря.
Стигна ли я, ще направя джоб за дишане в мрака около нея – като в
лавина. Ще махам с ръце, крака и всички свои органи, за да не я затрупа самотата и да запазя мъждукането й."
Кристина Кунева |
Re: Капани за светлина
от shrike на 21.05.2016 @ 10:33:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз пък съм уроборос :-) Добре, че си ти да се запознавам с червеноустни текстове :-) дето както и моя са отправени към вселенския филанкишия. Но това е, защото не съм никакъв уроборос, а един келеш дето мери с прашка по звездите и се нагълточва със стъклените им отломки. |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 930
ХуЛитери: 4
Всичко: 934
Онлайн сега:
