автор: alidora

Заминаваме!
И нищо, че е пролет,
морето разплакано
пищи със чайките.
Детски панделки
и само спомен
тихо се гушат
в очите на майките.

Заминаваме!
Влак ни поглъща,
като дракон-
пренесени в жертва
и ослепява
старата къща,
кука ли кукувица -
няма надежда!

Заминаваме!
И нищо, че е пролет,
скрихме в сърцата
парченца Родина.
Орисани сме, мамо,
на полет,
за да оцелеем,
за да ни има.