Така безмерно ми липсваш,
до болка, физическа чак.
Не виждам звездите в небето.
Луната тъгува с мен в такт.
Морето вълнува се бурно.
Тъгува и то като мен.
Разбива брега неуморно,
след всеки миг с теб съживен.
На вятъра литнал с крилете,
стремглаво към теб се понасям.
И заедно с пролетно цвете,
на теб любовта си поднасям.