автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от македонски)

Когато поетът се пита какво научихме от Христа,
това, повярвайте, не е религиозен въпрос.
Има една ясна утринна светлина
над всяко раждане, когато плачът на новороденото
еква в стиха на поета,
а бабата в бяла кърпичка връзва
пъпната му връв между небето и земята,
но има и една блага светлина над всяко умиране
между думите на поета,
защото и поетът е, който всичката мъка
върху себе си взема, както и смъртта
последната въздишка от дъха взема.
Има един храм на дишането между поета и Господа,
в който най-красивите думи на поета
са вързани във вързопче с пъпната връв;
думите, които поетът – изоставен от всички – развързва
като невидими възли на тишината,
когато се пита какво научихме от Христа.


ХРАМ НА ДИШЕЊЕТО

Автор: Борче Панов, Македониja

Кога поетот се прашува што научивме од Христа,
тоа, верувајте, не е религозно прашање.
Има една јасна утринска светлина
над секое раѓање, кога плачот на новороденчето
екнува во стихот на поетот,
а бабицата в марамче бело ја врзува
папочната врвка помеѓу небото и земјата,
но има и една блага светлина над секоја умирачка
помеѓу зборовите на поетот,
зашто и поетот е некој што сета тага
врз себе ја зема, како што и смртта
последната воздишка од здивот ја зема.
Има еден храм на дишењето помеѓу поетот и Господ
во кој најубавите зборови на поетот,
врзани во врзулчиња со папочни врвки се –
зборови што поетот, напуштен од сите, ги разврзува
ко невидими клучки на тишината,
кога се прашува што научивме од Христа.