 |    Силует от дъжд и две шепи самота Залутал се на края на всемира
- на ъгъла на моя сив балкон -
със мокри пръсти вятърът немирен
се блъска във студеното стъкло.
От напора се скъсва тишината;
а някъде, увиснал на въже,
дъждът не пада дълго на земята,
премята се, отскача и боде...
Където да погледнеш в тая сива,
проядена от дрезгаво печал,
цветът от хоризонта си отива,
оставя скръб от облаци и кал.
Под капките мазилката се лющи,
подгизват наранените стени,
но вътре във сърцето ми е суша;
но вътре тъй отдавна не вали...
И тук, до запотения прозорец,
на края на най-крайния квартал,
очаквам моя дъжд да заговори;
че твърде дълго, дълго е мълчал.
Публикувано от BlackCat на 20.04.2016 @ 12:40:33
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Силует от дъжд и две шепи самота" | Вход | 13 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.04.2016 @ 16:06:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Както изглежда, дъждът е за предпочитане пред сушата. Прекрасен стих, Елс! Да ти тръгне и върви по вода ти желая :))) |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 19:14:05
(Профил | Изпрати бележка) | дали е за предпочитане, или не е - си е чиста философия на по-малкото зло;
и все пак ... предпочитам да задълбая в теорията на дъжда :)
(а ти си като светло облаче, и не само в този си коментар ;))) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 20.04.2016 @ 15:53:35
(Профил | Изпрати бележка) | Да, символизма тук е интересен, макар емоциите да не са съвсем положителни. Но стройната форма, подкрепена от чудесно съдържание несъмнено прави едно отлично стихотворение.
браво! |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 19:15:51
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Лео :)
Никак не са положителни...
Чак вече се замислям как да превключа към по-светли тонове :) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от Markoni55 на 20.04.2016 @ 15:50:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Тези мълчаливи дъждове са много опасни...Внимавай, не им се доверявай много, че знаеш ли? Ама така е то като се скъса тишината веднъж...няма на къде. Изтънчена е твоята самота, макар и само две шепи. Поздрави! |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 19:37:57
(Профил | Изпрати бележка) | опасни са, току-виж скъсали някой бент; неизваляното рано или късно намира път да избие
(това е интересно: "две шепи" е всъщност относително нещо - никой не може да каже малко ли е, много ли (освен този, който го употребява); моите са пълни догоре и преливат чак) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от Markoni55 на 21.04.2016 @ 17:36:48
(Профил | Изпрати бележка) | | да, никой не може да каже. Те са и нещичко подхвърлено по милост и царска щедрост...всеки според мерника си. А ти, внимавай.... |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от mariq-desislava на 22.04.2016 @ 06:56:05
(Профил | Изпрати бележка) | Чакай сега да ти дръпна един анализ - навремето в училище пишехме т. нар. литературна тема и под всяко мое такова "съчинение" учителката по литература неизменно и закономерно изписваше старателно: "Десислава, темата е разработена творчески и оригинално, но използвай свои, по-обикновени думи и не преписвай от литературните разработки".:))) Противоречиво, нали. След време тя установи, че от никъде не преписвам, а ме гони неистов стремеж към усложняване, защото не вярваше, че на ученичка в 10 клас може да й дойде на ума дума, като "деструктивен", например.:) После, след като ме поопозна вече всичко си дойде на мястото - та, цялата тая словесна идилия беше да те подготвя за сложните ми размишления, Елси, ударИ ми един здрав кьотек, молим.:)))
Дъждът като природен и сърдечен отдушник, здраво стиснат в шепите на самотата, дава сили на лирическата да превъзмогне преобладаващото тягостно светоусещане. Абе, има нещо Далчевско вътре, не мога да го обясня.
Измъквам се на пръсти и пети, защото се изтощих от много мислене.:)
|
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.04.2016 @ 15:27:40
(Профил | Изпрати бележка) | Оооо, не зная дали знаеш, но Далчев ми е любим поет и любим творец на предметна поезия. И с виждането си за поезията ми е любим.
Много поласкана, че ти предизвиках изтощаване от много мислене ;)))))
-------
(Хихи, а пък аз никога не бях съгласна с онова, което "другарката" смяташе, че искал да каже авторът (и с друга любима област не се разбирахме в училище, по подобен начин; та реших, че не ставам нито за литературовед, нито за психо-нещо-вед :) станах друго...вед...лог
(Не се измъквай, стой си... наоколо разливаме чайове, хвърчат кифлички ... the more the merrier ;) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от rady на 20.04.2016 @ 13:28:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Твоят дъжд явно е някакъв отчаян акробат – премята се, отскача и т.н. Ясно е, че ще кацне на прозореца ти и тогава го почерпи две шепи семки! Ще видиш, че самотата ще си подвие опашката! :))) |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 19:39:10
(Профил | Изпрати бележка) | ехей ... ;) дъждът като птиче е много усмихващ образ; ще взема да си отгледам някой такъв,
да ми трополи сутрин по стъклата (за още семки :))
|
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 21:34:14
(Профил | Изпрати бележка) | Ако душата е застрахована от пресушаване.
Имам някакви тука съмнения, че не е. :) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.04.2016 @ 14:04:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасно заглавие и също толкова силен и запомнящ се метафоричен текст! Специални поздрави за блестящия втори куплет!!! |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 21:36:32
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, pastirke :)
Вторият куплет, да, завръзката... |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.04.2016 @ 14:05:41
(Профил | Изпрати бележка) | Ти упорито искаш всичко да е сиво,
явно намираш в него нещо красиво,
за мен е цвят на минало вече неживо,
на страх, на болка зараснала накриво...
Затова се радвам, че дъжд е превалял,
а след него ще мине южнякът полудял
и на врата ти ще преметне като шал,
венец от люляк разцъфтял - лилав и бял.
Тогава нещо във сърцето ще покълне,
ще изгрее слънце, най-после ще се съмне
и тая самота бодлива ще изчезне без следа...
Излез навън. Излез сега. Дарявам те със свобода! |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 19:20:06
(Профил | Изпрати бележка) | (Тюю. Разваляш ми направо сивотата :)
Кра-сиво - не; но хубаво прозира
под нея празнотата на дланта ми...
Пък ти недей ... недей ме провокира :))
да не пропиша оди за цветята,
за пъстри пеперуди, за калинки,
за шепота сладникав на тревата,
за житото с златиста пелерина...
Защо ли някак ме боли главата,
погледна ли на слънцето очите?
(обаче... тоз балкон лиричен,
да знаеш, е съвсем метафоричен;
излизам, ето, в китната градина,
дано прихвана някоя картина ;)
с надеждата южнякът полудял
да не домъкне още дъжд и кал
(наместо, примерно, от люляк шал ;) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.04.2016 @ 11:20:55
(Профил | Изпрати бележка) | Дъждът е зъл и киселинен
и осивява бившата градина
изсипа се напук и безпричинен
уби в яда си всичко и замина...
Това ми е лошият тъмносив коментар :))) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.04.2016 @ 17:01:11
(Профил | Изпрати бележка) | това се казва мрачен коментар,
така борбата вече е епична,
- със силите на Тъмен господар,
а не със някакви си птички ;) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.04.2016 @ 14:11:03
(Профил | Изпрати бележка) | Чудя се.. защо лирическата не допусне и в сърцето си от този дъжд, под чийто капки мазилката се лющи...? Уфф, знам отговора, питам риторично!
Отново великолепен стих, elsion!
Аплодисменти! :-) :-* |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 19:28:21
(Профил | Изпрати бележка) | напълно те разбирам - и аз се чудя (риторично) същото :)))
(не ще и не ще, та чак стихове пише ;) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 20.04.2016 @ 14:56:43
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | ....От напора се скъсва тишината;
а някъде, увиснал на въже,
дъждът не пада дълго на земята,
премята се, отскача и боде...
----------
..Не пада дълго, зрее и тежи,
напуква се земята зад ребрата...
Дедето падне...
Та по вода на слънцето да му върви.
И то само , да тръгне по водата...
....
Поздрави за хубавото стихотворение, много ми хареса!
|
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.04.2016 @ 22:42:44
(Профил | Изпрати бележка) | да... интересно продължение, зреещо :)
(ама ми разваляте всички мрачносивото
с разни там слънца и цветя, и дъждовни пилета :)))
|
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от joy_angels на 20.04.2016 @ 21:25:38
(Профил | Изпрати бележка) | Имаш ли две шепи самота, дай едната на ближния :)
Обожавам дъжда. И наистина знам за какво говориш в това чудесно стихотворение. |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.04.2016 @ 16:25:30
(Профил | Изпрати бележка) | И е казано още да не му даваш опасни неща в ръцете ;))
|
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от gitchka_gramatikova на 20.04.2016 @ 21:58:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Много ми хареса, elsion, браво! |
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.04.2016 @ 16:26:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, симпатиите - взаимни :) |
]
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от Ekna на 21.04.2016 @ 19:02:03
(Профил | Изпрати бележка) | Просто отвори прозреца, elsion! След като тази твоя проядена печал е отдала красотата си чрез твоя стих, от нея няма повече нужда!
|
Re: Силует от дъжд и две шепи самота
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.04.2016 @ 15:26:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, обичайно това е целта на някои стихове - да пуснат (понякога изритат ;) всичко тежко на свобода. И тъжното загубва остротата на жилото си... за известно време... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 619
ХуЛитери: 2
Всичко: 621
Онлайн сега:
