автор: gitchka_gramatikova

Вечер, щом луната стръвно избродира тънък зрак
и го метне върху дремещия над котилото си град,
ще видиш от лавицата със книги да излиза влак
с източен взор към наближаващата във съня ти гара.

Това е знак за тайнството на случената приказка
да летиш с отворени очи, макар и твърде стар,
за да признаеш, че вярваш още в Пепеляшка.
И стъклената й пантофка е всъщност от хастар.

Тогава се завиваш през глава и чакаш Питър Пан
да долети и във детското си царство те завежда.
Дори не питаш, от игри и жива глъчка обладан,
ще чуеш ли по изгрев гръмовният топовен залп

на новата завера - която броди из потаен лес
и дебне за съкровището ценно на несбъднатите дни?
Но някак ти е странно приказката все да е една.
И Грозното патенце все да се превръща в лебед...

Затова решаваш някоя нощ смело да се покатериш
при Карлсон на покрива и котките с очи на фар.
И докато луната дефилира в шеметно прет-а-порте,
да му вземеш перката и към себе си да се запътиш!

09.05.2010