автор: VladKo

Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива.

Зациклят дни във водевил безцелен,
пародия със скука съешил.
Неделята – досаден седми делник –
проблемите ми няма да реши.

Надеждата по шева се разпаря
между отпуснатите рамене.
Могъл бих да си тегля сам шамара,
но бузата си да целуна – не.

В прераждане предишно бил съм рицар,
днес – Санчо без магаре, но с корем,
заврян насила в някаква матрица,
от сивата си участ уморен –

съдбата че е писала в папирус
в момент на орисен свой махмурлук
на любовта компютърният вирус
да влезе в алгоритъма на друг.