автор: Antioh

Цъфтиш
В най прекрасните багри
От синьо небе
Зелена трева
И там където се сбират на върха на Родопа.......
Душата пее в трели

Цъфнал си
Реката шуми в клисурата
Шуми на живот
На кръв дето кипи

Пролет, душата ти иска да литне лека
Като птица
Иска и се....
Иска и се безкрайно
Братче......да докосне синевата,
Отсрещните скали окъпани във слънце.....
Да се спусне стремглаво над тиклените покриви
И да се издигне пак към облака полегнал на билото
Като гола жена позираща за художник, който я иска........

Някъде на върха, някъде като пия вода
От аязмото, някъде в мечтите ми,
Някъде където е позволено да те гледам и искам

И никой не ме съди за това колко лош човек съм........
Някъде там, да открия теб, която поражда вибрацията......
И това да е всичко което имам да откривам....
В целия Космос.....



1885. Пловдив. Скалите над Ситово
Щото тва мен да ме открият всред тея цветя,
Мене някой да ме открие, да каже, „намерих те, тука ли си“......
Нещо не хваща братче....
Не хваща
И душата зее, като тъжна
Родопска песен без край...
От тея, дето кожата ти настръхва.......