автор: LeoBedrosian

на любимия ми сайт

Посявах думи
кълняха песни
поливах сълзи
и жънах лесни
смях и усмивки,
две, три забивки
със поетеси
с души чудесни.

Тук сетих жажда
за стих и правда
да редя думи
по снежни друми
кат запетайки -
следи от зайки.
Омайни песни
в следи, небесни
от хвърчоплани -
нетрайни рани.

И тихо плаках
и смях се яко
във сайта бягах,
скучах немалко.
Но съм доволен
че имах шанса
и Дон Кихот бях
и Санчо Панса.

Сега, когато
се види края
ви казвам сбогом,
души крилати!