автор: daro

Едно птиче пропя,
изящно като лебедова шия.
Прокърви, и отлетя.

Пчела жужи над медена пита.
Отскачат строшени лъчи –
прозрачни висулки се стичат.

С-лед като се изкаже сънят,
идва редът и на музата.

Тя запалва динена свещ,
подлага кората на лятото...

Подхваща омайната песен –
„вечно зелената“ мрежа

по женски изтърбушена.