автор: Elling

Експанзията на порфирните туморни звезди
се строполява гръмогласно, с грачещ трясък
върху нездравата слузесто-медузеста основа
на моите подплашени половинчати истерии
и сякаш между омерзените, омазнени мъгли
стелещи се върху минали любовни надгробия,
дочувам странните, почти теракотени стъпки
на ехидната ехидна на злъчната самоирония,
надсмиваща се и проклинаща слабостите ми.
Всички онези хидри, харпии и ефимерни химери,
сътворени в мисловните ми кръвонасядания,
когато луната чезнеше, а сърцето колабираше
сковано в мраза на поредната зимна омраза.
И точно тук и сега, под перфидния вятърен вой,
сред пепелищата на непретворените феникси,
които никога няма да се въздигнат отново,
отричам с присмехулен замах сенилността на боговете
и издигам в култ свенливостта на червея -
моят последен и най-истински поклонник...