Покрай каменния зид
очертания от влага пъплят,
бавно се отдръпват,
съхнат
изоставящи от сянката.
Слънцето е спряло във зенит.
Утоляването мълком ходи,
но след стъпките на вярата,
мъх покрива камъка.
На подгънато коляно,
аз за кой ли път предлагам на земята
с мен да се венчае...