автор: ZAGORA

Баирът се е проснал като гърбица,
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки.
Наблизо във дола реката пее.
Бушуват сокове в листа и жилки,
ливади и поляни зеленеят.
А дървесата влюбени във себе си,
разказват бавно пламенни истории.
Звучи гласът им като тих молебен,
с фрагменти от космическа мистерия.
Върху петровка круша на хармана
със сипкав глас подсвирква черен кос.
Грееш примамно, мило мое Плачковци,
ухаеш на трева през сенокос...
Безценен камък си в косите на Балкана.
Градче прекрасно с обичливи хора!
За моя дух си радост и опора.