автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Виновен си, виновен си Поете,
че бурно, неспокойно е морето.
Виновен, че очаква да се вгледаш,
осъмва будно, мръчкаво небето.

Виновен си, виновен си поете,
ако говориш, или ако замълчиш.
Виновен си, че ярко слънце лете свети,
или през зимата, че в лед гориш.

Виновен си поете че обичаш,
виновен си че плачеш, че се смееш,
че вярваш, че приемаш и отричаш,
Виновен, че се учиш да живееш.

Виновен си, виновен си навеки
пред себе си и пред света.
Не спря да търсиш винаги Човека.
Виновен си, затуй че полетя.