автор: erka

...как искам мислите ми
да се втурнат - недочакали
да сложа цвят
по щърбавите ръбове,
намачканите чувства
да изгладя,
да стегна пътищата им,
за да не спъват...
Да си заметнат
само премълчаното -
така набързо
и по детски непремерено,
забравили прилежните си навици
по стръмното на смисъла
да се подреждат
и да не търсят
между думите заслони,
където вятърът
умира от безсилие,
а неизказаното се стоварва
като поглед,
зад който не умея
да се крия...