автор: FluBalu

Огледалото пази предишното
впечатлително-вярващо, цветно,
още толкова топло и дишащо,
мое сладко, безоблачно детство —
с две опашки, подскачащи весело,
край омазана с вишни усмивка
и магическа шапка от вестници
на една босонога щастливка,
от която с години съм бягала
за да стана голяма и силна,
между обич във форма на ягоди
и горчилка от едри костилки,
по която нарязах петите си,
за да има сърцето ми опит...
Но сега, уморена от скитане,
разпиляла на дните вързопа,
през очите си гледам в нетленното,
като жива вода огледало
за да видя, през празната зеница,
по косите на времето — бяло.
Но на пръсти протегнато, детството
в миг се сгушва до моето рамо
и сред вишнево-сладки лекета
ми прошепва: "Обичам те мамо!"