автор: erka

Не сме премръзнали от вятъра, нали?
Очите ни са уморени само...
След толкова разкъсани мъгли -
оттатък нас, отворени останаха...
И не замръзнаха сълзите ни. Нали!
Но някак си отвътре се отрониха...

Пестихме ли, заради другия, кажи?
И как - не бяхме,
а се стекохме във спомени...

Заради себе си премръзнахме. Нали...

Успяхме ли, докрай да се разголим,
преди да забележим, че вали...

Един от друг, ако ни скрие...

...ще се стоплим.