автор: Albatros

Някога, когато бях дете,
мислех, че учителките лъжат –
не перат, не бъркат нишесте,
нямат време и да се омъжат,
седнали в най-тихия си кът,
тихичко уроците си учат,
и по цял ден книги си четат
и дори не готвят манджа с лучец,
рано сутрин ходят на фризьор,
или си оправят маникюра
за мъжа в училищния двор? –
даскалчето ни по физкултура,
и растях в орлячето деца –
Пети „Б” си бе гнездо за птици,
и ги гледах – меки слънчица,
как вървят край мен като Светици,
а пък днес – край щанда за закуски,
както се разхождах ей така,
моята учителка по руски
я видях – протегнала ръка,
баничка, изкарана с просия,
сигурно горчива е на вкус? –
баничка с размери на Русия,
печена в Съветския съюз,
в гърлото ми нещо потрепера,
в шепата ѝ скрих една пара,
тя ми каза: – Здравствуйте, Валера!
Вам не тоже завтракать пора?
Щипна ми гальовно двете бузки
с бялата брада отпреди век...

Моята учителка по руски,
стиснала един горчив бюрек.