автор: hristam

Ако денят ти внезапно се счупи
на хиляди остри, бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки -
спомни си, спомни си какво ти прошепнах.
Дори вечерта да е грозна и стара
и да се свива от скука виновно,
във ъгъла тъжно да дреме китара,
забравила всички акорди любовни,
единствена струна във теб нека трепне -
спомни си, спомни си какво ми прошепна.
И ако тази нощ пуста се срути бездънно
и тежка горчилка затрупа очите,
ако светлината във тебе се стъмни
и диви порои пълзят по стените,
ще бъде оазис сред голите степи
да помниш, да помниш какво ще си шепнем...