автор: 4erGologan

Щом се натъкмиха всичките –
жълти, алени, кафени... –
хванаха се за ръчичките,
че е време! С тез премени
как листенцата да траят?

Заловени на хорцето,
впуснаха се да играят.
Палав вятърко нагдето
поведе ги – ахо, ихо –
седем дни безспир играха.
Уморени, после тихо
зимен сън дълбок заспаха.