автор: Marta

Всеки век си има своето средновековие.
Станислав Йежи Лец

Не е до век, струва ми се, до хора е. Има хора, които са проклето средновековие. Цял живот не излизат на крачка от себе си. Стоят си на тъмно и пестят свещите. Правят гонения. Размахват в мрака кривите пръсти на кривата си правда. Сляпа е тяхната правда, нищичко не вижда в мрака Средновековните размахват вини. Клеймят. Отхвърлят. Съдят всеки, който се вижда. Горят вещици. Има такива хора. Не е до век, място, раса, пол и възраст. Те се раждат средновековни в нашия 21 век. Страховито средновековни. Тук, там, навсякъде по света. Стоят си в мрак и не желаят да помръднат – добре им, спокойно, сигурно. Нямат нужда да приемат, да научат, да разберат - те си знаят всичко в тъмното. Всичко им е ясно в мрака. Те са началото и края, те са мярката за света.

Има хора просвещенци. Независимо кога и къде са родени. Просвещенците имат непоносимост към мрака. Искат всичко да осветят, навсякъде да бъдат, да знаят, да научат, да разберат, да променят. Развяват знамена и каузи. Не спят от грижа и безпокойство. Тревожат се за бъдещето на света. Мъкнат навсякъде запалените факли на главите си и са готови да подпалят мрака от четири страни, целият да пламне. Размахват факлите си под носовете на онези от средновековието – „Вижте светлината! Вижте се! Вижте де!“ – Ами не искат да видят! Не желаят! – „Заврете си, уважаеми, факлите знаете къде…“

Малко са просвещенците. Средновековниците набързо ги обвиняват, съдят и ги пращат по дяволите…Просвещенците се самоизгарят или угасват…После пламват други факли, тръгват нови пламтящи глави. Но уви…Не вярват в светлината средновековниците. За какво им е светлината? Светлината ги плаши, светлината размества и обърква. Светлината води сенките. Трудно се живее със сенките на светлината. Мракът е друго нещо. Мракът е гъст, мек, топъл, хранителен – кашата му е навсякъде. И какви факли тук, каква светлина?