автор: malovo3

Това се случи преди години в подобна влажна есен.
Прибирахме се от провинцията със съпругата ми и вярната ни шкодичка. На караулката преди София двама полицаи ни заковаха със стоп палка, единият се приближи, измънка нещо от рода на представяне, погледна в купето на колата и попита дали бихме хвърли колегата му до центъра. Била му свършила смяната.

–Няма проблем, вече успокоен отвърнах аз. Полицаят се настани на задната седалка и потеглихме към центъра. Разговорът веднага се насочи към есенното време и предстоящата зима.

- А вие от къде пътувате?

- Бяхме на свиждане, синът ни е войник. - гордо отговори жена ми.

- Аз имам дъщеря в момента учи, в тия новите свободни университети. - Изфука се полицаят.

- Децата са си голяма грижа. - вметнах аз.

- Освен да се плаща за следване, те с майка и само ме дрънчат за нови тоалети. Не можело да се ходи както и да е в университета.

- Правилно младите момичетата винаги трябва да са красиви и модерни. - защити ги жена ми.

- Може и по-скромно да го дава. - поклати глава полицаят.

- Е така е при младите. - подхвърлих и аз.

- Ние, родителите, всичко правим за децата. На нашата студентка и направихме апартамент, сега остава да обзаведем кухнята, а тя все нещо недоволна - ту цветовете не и харесват, ту нещо друго. Само мрънка. Аз утре съм почивка, но трябва да ходим да избираме кухненско обзавеждане. Направо ме разкъсват! -почти изплака полицаят.

- О, то винаги е така, родителите подкрепят децата, докато си стъпят на краката. - Опитах да успокоя полицаят. - Е да, ама и аз искам да карам по-нова кола, не това старо БМВ. Повечето ми колеги вече си подмениха колите.

- Всеки според чергата, аз от моята шкодичка съм много доволен, малко харчи и върши работа.

Неусетно бяхме стигнали в квартал "Белите брези". Беше се стъмнило, полицаят се огледа.

- Ей тук, на светофара, може да ме хвърлите.

Светофарът светеше червено. Полицаят отвори вратата, каза:- Голямо мерси и изчезна в навалицата от пешеходци. До вкъщи коментирахме с жена ми дали и нашият син мрънка в казармата. Когато пристигнахме пред блока и трябваше да пренесем багажа, видях, че полицаят си е забравил ръкавиците. Сложих ги в нашия багаж и се прибрахме. Жена ми погледна ръкавиците и каза:
– Ти знаеш ли, че май има нещо вътре?
- Провери де.

- Та тук има пари! Боже! Та те са колкото струва нашата шкодичка!