автор: marisiema

Студът притисна ме в студеното си лоно.
Умело изрисувал е дантелени пана.
Завръщам се във стихналия дом отново,
след празници със моите деца.

Отключвам заскрежената врата унила.
Проправям първи стъпки във снега.
И само кучето зарадвано ме близва мило
и чака моята милувка начаса.

Във стаята ме среща тишината,
изстинала в самотност през нощта.
Проскърцва подът, остарял и прашен.
Цветята са с разплакани листа.

Присядам на дивана притаена
и в мен се втренчват хладните очи
от мълчаливите портрети замъглени-
печална памет от щастливите ми дни.

Така приисква ми се някой да ме срещне!
"Добре дошла " да каже с глас звънлив.
Но къщата мълчи студена, дреме...
сърцето ми простенва тихо. И боли...

Защо се върнах тук? Не проумявам.
Защо избрах отново тъжна самота?
Защото другаде аз спомени горещи нямам,
макар че ядно смазва ме злокобна тишина...