автор: Albatros

На избори мръсниците възкръсват.
И няма срещу тях полезен ход.
Един от тях да ти направи мръсно,
и ти вгорчава целия живот.

Но аз съм чел буквара на молеца –
и знам, че туй е дребната злина.
Ако случайно гръмне крушка в ТЕЦ-а,
угасва токът в цялата страна.

България полека се превръща
в несретница, трепереща от студ.
Във дворчето на родната ми къща
клошарите играят на барбут.

Три псета край казаните с боклука
начеват мръсни танци до зори.
И травеститът с дрипава перука
брадясва сутрин – някъде към три.

Раздрънканите градски автобуси
излизат от крайградския гараж –
и в техните замръзнали търбуси
пак ще летим към някой нов мираж.

Май, вчера даже вестникът написа,
че ни очакват много кофти дни –
на избори в Страната на Алиса
щял Кумчо Вълчо Лиса да смени.

Натикани сме във Девета глуха,
но затова пък сме щастлив народ! –
и глухите по радиото чуха,
че скоро ще започнем нов живот.

А мама снощи в градската аптека
изсипа цяла пенсия – до грош.
Полека-лека, ах! – полека-лека
животът се превръща в скъп разкош.

Но няма кой ни граница да пази,
ни да напълни къщата с деца.
Ликуй, народе! Нека Господ пази
във тебе колективната овца!