автор: vesan

Как бих искал да мога тази своя безсмъртна душа -
ако имам такава, в което не вярвам... Обаче,
както често се случва, е възможно и тук да греша -
да предложа за трампа на Принца на пъкъла мрачен.

Щом момента настъпи ще му кажа; вземи тази мърша,
но в замяна ми дай, тук, сега, за години десетки
лукс, охолен живот и богатства без нищо да върша,
дай ми куп благини, любовта на красиви кокетки.

Дай ми сладък живот, че ми писна да страдам за хляба
и да зъзна от студ, че парите не стигат за парно...
да ругая безсилен като гледам как хищно ни граби
самозван тъп елит, как насилва честта ни вулгарно.

Ще му кажа; дари ми на момента добрия живот,
не надежда за радост безтелесна във рая навярно...
Ала знам, че дори Мефистофел не е идиот
да търгува с души без действителна стойност пазарна.