Къде си, моя синя нежност?
Къде си в синята безбрежност?
Нали, душа, си още лято,
море със сладкото полято?
И казваш, че си зряла круша...
Поисках даже да те гуша.
И пристан на душата даваш,
и цяла себе си раздаваш...
Къде си, моя синя нежност?
Къде- във синята безбрежност?
И как сега да те намеря?
Че аз за тебе цял треперя!