Оная,
другата,
къде ли се дяна?
Сякаш вдън земя се продъни...
Дуалност е.
И сме по двама.
И палача съм,
и осъдения...
Вероятно е
да си пада
Бог по кръглите форми –
горе,
долу,
награда...
А колелото помни!
И философски погледнато
знам, че нищо не зная...
Ако са първи последните,
дали е начало
краят?
И докато
целувам Юда,
а мръсното
става чисто,
колко ли пъти
ще те изгубя?
...И колко
ще те измисля?
И ако
другата се завърне
с твоята усмирителна риза,
трябва ли
да си тръгна?
Или
да стоя наблизо?