ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 863
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 864
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Исках малко да се поглезя-
един единствен месец поне.
Но Айнщайн ми се изплези.
Вероятно било... Но не бе!
Наопаки е, като по Мърфи.
Филията падна надолу с маслото.
И гледам как сега да закърпя
съдрания парашут на живота.
На драперии ли да го шия,
на рокли за кукли, парцали?!
Така ми дойде играта до шия,
че да ви кажа — м.. си е.. ли
правилата — дано не им паднеш.
„Не се сърди, човеченце, молим!
От добрина безпощадни сме,
що овчици за добро ще изколим.“
Браво, Айнщайне! Похвално!
А аз мечтаех да се поглезя...
Всичко е закономерно брутално,
че държа да ми се изплезиш.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Не по Айнщайн" | Вход | 6 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не по Айнщайн
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 02.10.2015 @ 22:34:49
(Профил | Изпрати бележка) | "И гледам как сега да закърпя
съдрания парашут на живота."!!!!!!!!!
От опит знам, че най-лесно се кърпи с поезия. Само с нея можем да останем цели!
Браво, миличка! |
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 03.10.2015 @ 14:48:57
(Профил | Изпрати бележка) | Съдраният паращут трябва да е много летене:).
Сега ще кърпя, няма начин. Приземила съм се по клоните явно. |
]
Re: Не по Айнщайн
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.10.2015 @ 09:28:12
(Профил | Изпрати бележка) | По-добре е по клоните, отколкото в калта, която е до глезените
/опит да те цитирам по памет/ за някои от хората, които мислят, че са в собствения си коловоз.
Ще полетиш отново, миличка, искрено ти го желая! |
]
Re: Не по Айнщайн
от erka (elokolska@abv.bg) на 02.10.2015 @ 22:59:16
(Профил | Изпрати бележка) | :)...странно, не ми звучиш като себе си...
Привет! :) |
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 03.10.2015 @ 15:01:13
(Профил | Изпрати бележка) | Аз съм си:). Общо взето имам две състояния: лежерномеланхолично- трагикомрачно и пак същото, но не лежерно, а бунтарско. Рядко съм ведра. Въпрос по-скоро житейски, отколкото поетически.
Това може да се провери назад в профила ми.
И поради различните "интонации" е различен и изказът.
Даже мисля си, твърде блага съм тук. Искаше ми се още по-ръбато да го кажа, но засега се въздържам:). |
]
Re: Не по Айнщайн
от doktora на 03.10.2015 @ 00:34:20
(Профил | Изпрати бележка) | | ...Мейаа, мило...всичко е относително, казал Айнщайн...и отишъл да си допие бирата в небесната кръчма...() |
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 03.10.2015 @ 15:02:23
(Профил | Изпрати бележка) | Значи всичко не е точно така, както го казва;)
И аз това му казвам, де!:) |
]
Re: Не по Айнщайн
от Markoni55 на 03.10.2015 @ 23:38:43
(Профил | Изпрати бележка) | и те разбирам уж и не
това с живота ми е ясно
с мамата или пък не
ще ни стяга, все по тясно....
ама и те се отрака нещо, а?
|
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 04.10.2015 @ 01:57:56
(Профил | Изпрати бележка) | E, не мисля, че изразните ми средства са толкова стряскащи. По-стряскащи са философските заключения, които всеки може да си направи при ... подобни ситуации.
Ами, отракана. Аз посмъртно не мога да стигна някои нива, с които други са се родили. Просто връщам елегантния жест на живота.
И с нежност не става, и с грубост не бива. Тогава? Търпение? И то като свърши, се провижда липсата на милост в принципите на Милостта. Никаква относителност не ги оправдава или по-точно обосновава в душата ми.
Не е моя работа да мисля и говоря за тези неща, понеже съм само прашинка, но е и моя, понеже съм все пак... прашинка от цялото. И не казвам на нещо, че ми харесва, когато не ми харесва. Не му търся грим и оправдания, за да го приема. |
]
Re: Не по Айнщайн
от daro на 04.10.2015 @ 11:37:44
(Профил | Изпрати бележка) | "От добрина безпощадни сме,
що овчици за добро ще изколим."
... ето тук откривам съотносимост към моята философия -
на добродетелният само, е предоставено поведение на
верноподаничество и утешението да се моли за своята божественост,
прилагайки жертви за доказване на своята преданост...
и не му е разкривана тайната, че само човека е развиващ се бог
...знаещият е светлината, която ще втъкне ножа в ножницата и ще
отвори портал, ще освети олтар в сърцето на невинните - Истината(Знанието, Мъдростта)
Осветен ден, Мея
...(.) |
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 07.10.2015 @ 12:27:47
(Профил | Изпрати бележка) | Гледам ти коментара, чета, чета се и се чудя какво положително съм казала, че да ти приличам по философия?:) Или ти си станал песимист като мен?:)
В полето на Безкрайното жертвите, жертвеността, "наказанията" и "наградите", казано условно, може и да имат смисъл, но в човешката ми земна форма ме гнетят ужасно. И в личен, и в обществен план.
Твърдя, че... може и по-любящо да е не между човеците само, а и в по-важните съотносимости с онова над нас, ама не аз решавам. Просто казвам, че не съм съгласна с много неща.
Не, че има значение дали съм "ок" или не съм на ти с причиненото ни като хора по принцип. И като не съм, се ровя в причините. Да, не е моя работа, но щом това иска душата ми, това правя. Правилно-неправилно .. и те са условни. Дано в света на безплътните схвана нещо. Засега само сигнализирам. |
]
Re: Не по Айнщайн
от daro на 07.10.2015 @ 12:50:02
(Профил | Изпрати бележка) | гледам, че се появи и не мога да пропусна да ти кажа - Здравей, Мея!
...ако в нашата крайност на клетъчността не живеем с Безкрайното, то
само ще съществуваме за надпреварата на "майсторите на спорта" -
"големите риби"... които по същество, напомнят на "риби на сухо" :)
Майсторът е Един
...не съм нито в крайностите, нито в противоречията - така се
опитвам да живея... помежду им, като дим ;)
(((О)))
|
]
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 08.10.2015 @ 00:51:02
(Профил | Изпрати бележка) | Познавам тази флуидност.. (като дим).
Но.. за съжаление, не съм толкова недосегаема от превратностите, които точно от това състояние ме изваждат и ме хвърлят в грубата страна на нещата. Обикновено и обяснимо тогава надавам глас. А и да мълча- все същото е. То си съществува. Душевното неравновесие разклаща духовното. На поне на едно ниво обаче се запазва някакъв стабилитет и това ме крепи някак по оста нагоре, но ... и да устоявам, и да смогвам да съзерцавам проблемите и себе си в тях, тоест, да съм отстранена, не значи, че ми харесва случващото се и още повече ме тревожи принципа на и за случващото се. |
]
Re: Не по Айнщайн
от daro на 08.10.2015 @ 15:09:28
(Профил | Изпрати бележка) | "Душевното неравновесие разклаща духовното."
според мен, разклатеното душевно равновесие поставя прегради и
възпрепятства срещата с духовното - следователно, само
подготвените, омиротворените, посветените се допускат към
подстъпите на духовните светове... и няма как това да се случи, ако
не приемем покаянието - за излива на висшата сила се изисква да сме
подсигурили проводимост в одухотворените си същности
...личните ни дисонанси обикновено са смутители в нишите ни
светове - емоционални, психически, ментални... и тревогите ни в
тях, наричам - бедни скърби, защото те са в недоимък на
божествена светлина (единствено на човешка)
...(.)
|
]
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 08.10.2015 @ 19:27:50
(Профил | Изпрати бележка) | Те са свързани..
душевно, духовно - не са непременно във възходяща линия.
И почти христоматийно ги наблюдавам в живота си как преобладават.
Може би взависимост от това какво ми е нужно в момента. Което не значи, че е нужно според моята воля!
Улучил си десятката с това "бедни скърби", както и с "недоимъка на божествена светлина".
Проблемът е, че ние, тук, сме едновременно низшите си и останалите светове. Тревожна е задачата за съвместяването им. Не е равна на спокосйтвие. А аз искам "спокойствие и само спокойствие"! Със "сладките малки кюфтенца" мога и да се размина, но се доверявам на Карлсон повече, отколкото на всякакви духовни постулати:))) |
]
Re: Не по Айнщайн
от daro на 09.10.2015 @ 07:24:20
(Профил | Изпрати бележка) | авторът на Карлсон нямаше да го напише така, ако не беше дишал
Небе... а не религиозни постулати (духовните са откровения!) |
]
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 09.10.2015 @ 18:57:38
(Профил | Изпрати бележка) | всички откровения се плащат
мен това ме тревожи |
]
Re: Не по Айнщайн
от daro на 10.10.2015 @ 09:50:54
(Профил | Изпрати бележка) | щом така мислиш, това вече е тревожно - откровения се дават само
на този, които е готов да се пожертва в служение
Мъдростта те жертва, когато житейската ти съдба е път в Пътя
(там няма награди и поощрения... нито се задават въпроси, защото изведеният с болка от човека, е в присъствие на усвоена духовност, която не борави със земни методи на измерване и окачествяване - илюзии, страдание, справедливост и пр.)
... а пък човешкия опит достига до очакването на лавровия венец, узаконяващ невежеството му
...докато таксите за духовни наизустявания са задължителни... както и закупуването на принадлежащите им книги е препоръчително ;) |
]
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 10.10.2015 @ 16:28:00
(Профил | Изпрати бележка) | Но аз не искам откровения!
А как се казва онова, което ти се дава "подарък" насила?
Умората ми е тотална, философска умора, така да го кажа, да не прозвучи като оплакване от житейски несгоди - всеки си ги има. Не за тях говоря.
Напук на говоренето ми, което е сямо някаква много тънка светска черупка, ни мъдрост искам, ни знание, ни познание, за венци пък да не говорим.
Живеенето тук го усещам "про форма". И от дете още..
Може би душата ми помни някакво другаде, където й е било по-хубаво. Не знам...
Попивам витееватите ти и благи думи, няма как да не се съглася с тях. Ако не се налагаше със светлина да изглаждам ежедневно грапавините на живота, сигурно щях да мисля постоянно като теб. За жалост, разколебавам се често и не без причина, което, разбира се, е камък в моята градина от вяра, устойчивост и прочие, но е поправимо... поне по принцип.
Само дето аз май бързам към покоя, окончателния, с огромното желание да прескоча всички стъпала и с пълната липса на интерес дори към красивите гледки по Пътя (независимо, че симулирам някакъв живот, който приемам по-скоро като задължение, а не като радост). Можеш да си представиш тогава колко пък ми тежат грозните "пейзажи"! Както и това, че такъв филм няма - за телепортация в покоя. Подозирам, че и след смъртта ще е пак "работа":). Това ме разсмива относно духовния мързел, човешките илюзии и ме освестява всеее пак да си стегна душевните редици:).
Отложената "работа" мене си чака.:(.
Няма значение как мисля аз. Старая се да не вредя кой знае колко на света и другите, ако и да го правя със себе си понякога, волно или неволно. Едва ли толкова навреждам на всеобщата ни свързаност, искам да кажа. Опитвам се обаче да гледам какво се случва наоколо в частност и мащабно - много често е отчайващо. Още по-отчайващо е, че няма как да го променя във възела на неясна ми като повеля висша Воля и човешка нагла недоброжелателност - пряко тази воля. А дали е пряко нея, щом е допусната?! Докъде трябва да се простира приемане, неспокойствие, непримиримост, отговорност, будност, смирение.
И съвсем не искам да съм тук.
Темата не е лична, макар така да изглежда покрай примерите. Но нека да не досаждам повече на публиката с моите доста странни представи за Битието. Така или иначе всеки си има своя визия за нещата и ще трябват времена, Времена.., докато се приютят в една Събирателна точка.
Дотогава... да си му мисля;))
Или просто трябва да спра да мисля:).
|
]
Re: Не по Айнщайн
от daro на 14.10.2015 @ 11:00:13
(Профил | Изпрати бележка) | нищо не ни се натрапва - такова е само отношението ни, когато нямаме поносимост
...Духът не разказва - Той казва
Мъдростта ще те пожертва, щом си призвана за Истината
(личната воля свежда глава във покаянието... което е освобождаване на място за Висшата Човечност в приземната ни божественост)
Осветен ден, Мея!
...(.) |
]
Re: Не по Айнщайн
от Meiia на 25.10.2015 @ 00:41:58
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво си го казал!
Чак тръпки ме побиха. Ти знаеш защо, а аз още повече си знам защо..:(. Изрекъл си най-болезнезните и кръстопътни истини.
Да, и аз това се опитвах да обясня, но с тази разлика, че просто не искам да е така.. Принципно не искам да е така, не става дума за мене само. Даже не е бунт, а отчаяние. Ще кажеш, че не съм достатъчно в Светлината. Е, .. не знам как човек в земна форма може да бъде дотам безчувствен (съвършен), че да не отчита подобна тревога в душата си. А и тя е средство, направлява. Озарението идва после и усмивката не е непременно радостна в земния смисъл на "радост". Ненапразно съм сложила това в профила си, изстрадано е: "Душата се усмихва винаги сериозно". Та затова, ща или не ща обаче, стигам до смирението, няма друг път. И се съгласявам, чувствайки се нищожно малка. И млъквам. На много дълбоко ниво млъквам, ако и външно да дърдоря. Ясно ми е, че мрънкането, макар и по детски, няма значение, а и смисъл.
Но ми е тъжно, много, много тъжно.
Това няма как да променя.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
