автор: lennichkata

Просто така,
ей на,
седя и си
клатя краката.
Спрях изненадващо
днес
да си тормозя
излишно
главата.
Уморих се
от своя инат
и от престорената
дежурна
усмивка,
да гледам само назад
и да пропускам
всяка
отбивка.
Превърнах живота
така
в една
магистрално-
досадна
поема,
а можеше просто
така,
по страничния
път
да поема.
Липсва ми буря
в косите
и ароматът
на прясна смола
зелени
треви
по петите
и плясък на
дива
вълна.
Липсва ми
твоето рамо,
под уморената
моя глава,
дай ми
секундичка
само,
да нарисувам
смеха ти в
дъжда.
Виждаш ли?-
Има пътека!
-Хайде,
подай ми ръка!
Обичай ме!-
нежна и лека
ще ни скрие
дълбоко нощта.
Ще се
смеят
доволни
звездите
и ще навежда
луната
очи
и ще имаме
вятър
в косите,
и ще имаме
наши
вълни.