пресича
сумрачни улици
усмивката ми
прескача
през оградата
на устните
и се
разлива
безпощадно
в
посивелите тела
на хората
забравили
какво е да
се любиш
напук
на времето
и
въпреки забраните
за щастие
отблъсква се
от огледалото
на злобата
и
навлиза
вътрешно
дълбоко
обратно
в
теб
където оставих
дъх от
себе си