Закърпило с накъсаните краища
на лятото което си отива
надеждите – изгубени пристанища,
морето пее с глас на раковина.
На онова момиче от брега,
което във русалка се превръща.
Рибарска песен – спомен за това,
което със вълните си прегръща.
Брегът мълчи.Когато песента
с прибоя във скалите се разбие,
последната русалка на света
морето във сърцето си ще скрие.