автор: Antioh

наливам Morphine в чашите
а този
саксофон направо изна
силва ушите ми
устата ми е пресъхнала
и имам
чуството че ще се удавя
в някое дълбоко уиски
за което няма да ми стигне пояса

този смях,
посява семе в агонията ми
да съм себе си
в съня ми
бях дим
издигащ се
от
червения комин

пресъхнал съм от към
шеги
търся пътеката към
онова
което
е съвсем шегобийско.....

скоро
намирам локви
в които
да удавя
онова
което остана

не e лесно да си парцал........
проснат да съхне на слънце

само метачите на мечти по мачтите са
евтини

синия слон нарисуван от сирака
живеещ отсреща в старата малка къща
пак ми се хилеше
пак си подсвиркваше джазирани теми.........

а мислите летяха като ноти
във всички възможни посоки...........

някаква тъжна песен,
която никой не разбираше

триеха се планетите в космоса,
бе лято, адски горещо, да дишаш пареше
да обичаш болеше.......от кеф........

а в душата ти растеше перла
истинска перла, истински виански копнеж....

някой смъркаха облаци по стените
а стените дишаха и протяга ръце
да избягат, ако могат.....

от цялата тая джаз музика в пустинята,

дето само ти си я разбираш, глупак!


******
Тя, стана спря James Brown
Отвори бавно вратата и тръгна по коридора

****
Той, никак не изглеждаше, че иска да я догони........