автор: zaltia

Старата любовна мъка,
с грохот вмъкна се в душата.
Не почука даже на вратата,
сякаш беше господарка.
Огледа се нахално,
зърна щастието, красотата, самотата,
после в тъмното съзря и суетата,
разкърши се скандално,
прекръсти се погрешно,
като малкото дете във храма,
държащо се в ръчичката на мама,
и в душата се изпъна най- нахално.
Суетата реагира моментално-
спокойствието и се наруши.
Самотата просто притвори очи.
красотата се смали,
щастието някъде се скри,
черното изпъкна, цветното се сви,
а в очите ми започна да вали...