автор: rumpel

Преоткрих те във нежния звук
на сребристо до болка мълчание.
Беше в нота от листа на бук,
беше в стон от разплакани чанове.
Беше тих като горска вода,
огледално стаена по съмнало.
Беше в мъхеста стара брада
на дървото сред храсти покълнало.
Беше в звънката капка на дъжд,
скрита долу, дълбоко във локвите.
Бе в зеница на котка - веднъж
отразила луната над покрива.
Аз открих те във всичко това
и спестих ти по малко страдание.

В любовта твоя дух призовах
чрез сребристо до болка мълчание.