автор: Vania

Тя ще ходи по отъпкана пътека, може би.
Ще следва със свои стъпки моя път.
Ще гледа в очите или ще се преклони,
ще е част от него или неин ще е светът.
Ще бъда огледало, за да се огледа,
или ще изкачва смело други върхове.
Ще бъде моя битка и последваща победа
или на живота някак ще се поддаде....
Каква ще бъде тя, не зная,
сърцето от тревоги за сега ще пощадя.
За нея в бъдеще аз мога само да мечтая,
да бъде силна като моя дъщеря.
Да искам да е по-добра от мен, не смея.
Да бъде всичко, което аз не бях....
Ако тя е лодка, вълните ще съм аз под нея,
а сърцето ми ще бъде неин бряг.