автор: LATINKA-ZLATNA

/Превод от босненски/

Над празна страница бдя в тъмната нощ.
Зад мен пътищата са потънали кораби и битки.
Войните на светлината подават факла за лагерни огньове.
Отидох до мястото на тръгване.
Бунтовете в душата не дават покой на пътниците
през времето, пространството и събитието.
Те са участници в историята
и свидетели на ужасен студ.
Чрез свидетелството нямо не се изповядва,
но мълчанието говори за бита
и за приключенията на малък печат,
които сами по себе си са ужасно драматични
и смисълът им неуловимо минава през активните кратери,
които изригват
гореща лава, до която не можеш да стигнеш,
но в която всичко се стопява,
и няма практична цел,
готова за повторно раждане
за един нов живот,
за един нов свят.

Отново тази нощ бдя над празната страница,
като стражар над непечатаните думи в даден момент,
чието тегло е универсално чувство за вечност,
изцяло посветено на безсмисленото начинание
в излишни строителни работи по света
върху крехката основа на мъгливото виждане;
която да дойде от нищото и за нищото,
но въпреки, че не може да се схване, то се дължи на нещо
и идва отнякъде, удавено в една реалност,
която човек поради слабостта си споделя.

Като забвение ще бъдат стиховете меки,
връщайки ароматни спомени
на нещо,
което не знам дали зная,
признавам за първи път видях
и как този живот е кратка сянка,
вечно съществуване,
което се изплъзва съзнателно, защото се топи без логика,
но човек остава незавършен
и като нещо, което има сега, но за което не може да се досети,
а това, което се вижда, не може да си обясни,
и се скита като сянка, преминаваща през пределите на вечността.

Отново бдя над празната хартия,
където всичко е казано много отдавна
за бесмислените думи в океана от времето,
някои от които са,
че краят е началото.