автор: daro

От тази ръка те боли.
В тази ръка има умора.
Събаря чашата
с бистра вода,
а ти търсиш рима на „хора“.

Във угари
не е разливана.
От удари
не е събаряна.
От думи
не е счупвана.

Познава топлите разливи
и планинските режещи хребети.

Ала чашата е
всъщност – сърце,
чрез което ръката ти мисли!

Време е за сън.
Време е за лягане, момче.
...
И то отпуска лъчите си
по белите вълни на леглото.

Гологлав остава в дълбокото –
малкия монах на невидимото.

Небосвода е неговото покривало,
неговата сянка
и саван.

И там остана.
Това остава.

Завърнал се в дългото пътуване...