 |  Отива си, отива си селцето,
при сенките, от другата страна.
При дългото очакване, което
все някой ден ще стане светлина.
Прераждат се във камъни и тръни
познатите ми, близки имена.
И аз накрая тук ще се завърна,
при тях да легна като тишина.
Ще се притисна, нежен като свила,
до видимата рамка на света.
Аз отсега земята си постилам.
С небето се завивам отсега.
На здрач и мараня ще се преструвам
или на сглъхнал в долината ден,
та всичко, що се вижда или чува,
да виждате и чувате през мен.
Публикувано от alfa_c на 18.06.2015 @ 19:01:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Селцето си отива" | Вход | 16 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Селцето си отива
от IGeorgieva на 18.06.2015 @ 20:48:11
(Профил | Изпрати бележка) | Докосваш по неповторим начин, Райсън!
:) |
Re: Селцето си отива
от daro на 19.06.2015 @ 07:29:05
(Профил | Изпрати бележка) | Адаш, абстрахирайки се от първичната етикираща традиционност на
"самоизживяващите се", не ми остава нищо друго, освен да "сглъхна"
под сърцето ти... неизмерното!
Светлина в дома ти :)
...(.) |
Re: Селцето си отива
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 19.06.2015 @ 08:50:32
(Профил | Изпрати бележка) | Макар че не ме бива да поставям етикети, нито пък да класирам поезия като първа или втора класа (все пак ми се струва, че поетическтоо слово не е точно като да се возиш във влак, ама де да знам, може и да бъркам), сред камъните, тръните и тъжния носталгичен спомен за топлотата на някогапното българско село, душата на Поета ми се струва, че е намерила уют.
Поздрави, Райсън! |
Re: Селцето си отива
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 19.06.2015 @ 08:51:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Добрата поезия се познава по това, че когато я четеш ти се приисква ти да си я писал. А отличната, тя попива, като летна капка дъжд в загоряла жадна кожа. Браво Райчо! |
Re: Селцето си отива
от ganima60 на 19.06.2015 @ 13:37:04
(Профил | Изпрати бележка) | Здравейте и от мен!
Отново споменът ме връща,
в селцето,малко,в старата ни къща,
в градината обрасла със треви,
но още пази аромата на липи.
Поздравления за "Селцето си отива"! |
Re: Селцето си отива
от rady на 19.06.2015 @ 15:08:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Много неща си отиват от нас, а заедно с тях и ние... Много топло и тъжно! Отлично написано ! |
Re: Селцето си отива
от doktora на 19.06.2015 @ 15:51:01
(Профил | Изпрати бележка) | Всичко си отива и идва отново...
Тук срещнах лирика Райсън, добрият човек!
Светло да ти е, брат! |
Re: Селцето си отива
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.06.2015 @ 16:21:46
(Профил | Изпрати бележка) | Всички ще станат сенки, но не всички могат да пишат като теб!
Поздравления, Райчо! |
Re: Селцето си отива
от boliarkabg на 19.06.2015 @ 16:26:28
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | тъжно и право в сърцето. Вчера ми минаваха през ума твоите думи от стиха. Бях на гробищата при съпруга ми и минавайки край некролозите си помислих,че повечето хора, които съм познавала от селото му ме гледат от тях...
Поне спомените са хубави.
Поздрави! |
Re: Селцето си отива
от angar на 19.06.2015 @ 16:51:26
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Райсънски стих!.
Но заглавието ми изглежда малко банално, защото всеки го вижда, всеки го чувства, всеки знае, че е така. По оригинално, поне така ми се струва, би било "Завръща се селцето":
"Завръща се, завръща се селцето,
при сенките от другата страна."
И нататък както си е в текста. |
Re: Селцето си отива
от haboob на 20.06.2015 @ 00:55:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Живот на сън, с послание в епитафия! Чудесно подбрани думи, Райсън! Благодаря! |
Re: Селцето си отива
от rainy на 20.06.2015 @ 01:28:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | | Хайде да ми се обадиш, преди да се завиеш. Пък да пием по ракия, пък да замезим, пък да се прегърнем... Ти си чудо. Радвам се, че имам честта да си част от моя живот. Последните години - твърде нечестно далече. Обаждай се. Чудо си. |
Re: Селцето си отива
от mariniki на 27.06.2015 @ 15:54:57
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | ех, Рай... ако не сълзи, какво друго може да е усещането
от този твой уникален стих... и в същото време
едно такова, умилително... и човек няма
как да не те прегърне... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 949
ХуЛитери: 5
Всичко: 954
Онлайн сега:
