автор: LeoBedrosian

- Това са слипове, обуват се ето така – показва старата Загурина, Маша Полотникова на дребното човече с дръпнати очи.

Чон Гуй – ловецът се ухили с всичките си дванадесет зъба и заклати разбиращо глава. Богът на лова тоя път бе благосклонен и му позволи да хване осемнадесет бобъра с телени примки. Маша веднага му изкупи меките им кожи. И понеже разбираше от търговия успя да си прибере двете златни рубли срещу чувал брашно, мънистена огърлица и две – три дрънкалки за децата. Съжали дребното човече и реши да му даде в добавка чифт от най-новия артикул в горското ѝ магазинче – мъжки долни гащи.

- Вземи, Чон Гуй. Ще ти държат чисто и топло – усмихна му се червендалестото ѝ лице.

Отиващата си зима бе красива и сърцето на Чон пееше. Кучетата теглеха весело шейната с чувала брашно, а под щавения си кожен панталон усещаше нещо ново и много приятно. Мекия памук на слиповете докосваше нежно гениталиите му и Чон пееше с пълно гърло ловните песни, научени от дядо му. Стария чукча пък ги бе научил от своя дядо и така изворът им се губеше някъде в хилядолетията на ловния род.

Но както всяка идилия и тая, на ловеца си имаше своя край, който настъпи с първите напъни на вмирисания чироз да напусне стомашно-чревния му тракт. О, бедни Чон! Кой да ти каже, братко, че освен ожуления кожен панталон преди да освободиш червата си, трябва да свалиш и топлото, меко нещо, чийто допир ти така хареса!? И каква бе твоята изненада, след освобождаването да разбереш значението на онова „чисто и топло“, което чу от устата на старата Загурина.

Изправи се Чон, обърна се да види резултата от своя стомашен катарзис и като не съзря нищо, възкликна:

- Я, чисто! - Тогава усети насъбралата се топлина в понатежалите слипове и разбра остатъка от определението – И топлооо…