автор: rumpel

В полите на Витоша, откъм страната на селата Боснек и Чуйпетлово, има една неголяма около 30 метрова пещера, наречена Водната. От нея от незапомнени времена извира целебен извор.
На стотина метра под извора се намира естествена подземна кухина, която като каптаж събира водите му и те, достигайки определено ниво излизат на повърхността.
Заселил се още в древността в същата тази пещера воден змей. Годините не си знаел и затова бил мъдър и прозорлив. Водата от пещерата имала чудното свойство да тече, когато будувал и да спира, когато и стопанинът й заспи.
Малко по-надолу, в близкото село Боснек живеел свинар с все още младата си жена. И двамата били кротки и работливи хора, живеели в мир и сговор и лоша дума не могло да се чуе за тях. Но имали голяма мъка – родило ли им се дете, не доживявало и годинка и умирало. Всички опити да си имат домочадие отивали напразно.
Един празничен ден, свинарят затворил черните полудиви животни в кочините, облякъл си новите дрехи и се запътил към Водната пещера, за да иска съвет от старото разумно чудовище. Вървял той без да спира пред тунела от многогодишни дървета към пещерата и му било леко и спокойно на душата. Покрай него необезпокояван от нищо се чувал полифоничния хор на птиците.
Стигнал мъжът при пещерата и както нямало и помен от вода, тя изведнъж протекла. Значи змеят бил буден. Свинарят смело навлязъл в змеевата дупка и още на входа й се поклонил с почит и уважение. От тъмното се чул тътен:
-Зная за какво идеш, почтени човече! Вземи на тръгване една кратунка и я напълни с вода от извора. До година булката ти ще роди близнаци – момче и момиче. За да прекъснеш лошата поличба, която тегне над наследниците ти, ги кръсти Живан и Жива. Ще са щастливи хора. Но имам едно условие към теб. Когато Жива навърши пълнолетие искам да ми я доведеш, за да стане моя жена.
Казал това змеят, прозял се и заспал. Човекът едва успял от последните капки течност да напълни кратунката и си тръгнал надолу към селото – хем зарадван, хем умислен от условието, което му поставил звярът.
Прибрал се в къщи и разказал всичко на жена си. А тя, щастлива от новината му рекла:
-Нека първо се родят и отчуват децата, пък тогава ще му мислим.
И дните потекли както и преди, само дето невестата не се чувствала вече празна. И наистина, след 9 месеца родила две красиви деца. И както предрекъл змеят – били момче и момиче. Кръстили ги Живан и Жива.
Дали заради магичната вода, пита от майка им или поради друга, неведома причина, двете деца расли не с дни, а с часове. За радост на родителите си Живан пораснал висок и строен младеж, много умен и изобретателен. Жива пък не се различавала по нищо от горските същества – самодивите. Имала млечнобяла нежна кожа, дълга свиленоруса коса, а очите й били сини, с виолетов оттенък, също като дивите ириси по поляните на Витоша.
Колкото по-растели, толкова Живан бдял като орел над сестра си. Не давал да се продума за нея лоша дума или пък, недай си боже някой да я нарани!
Годините минавали бързо и неусетно. Ден преди двете му деца да навършат пълнолетие, баща им ги извикал, за да сподели с тях зловещата тайна.
В първия момент като я чули, младежът и девойката се сепнали. Живан стиснал юмруци и само процедил през зъби:
-Тая няма да я бъде!
Но баща му, който цял живот живял честно и почтено само му отвърнал:
-Синко, казана дума, хвърлен камък. Няма да потъпча дадената от мен дума.
Живан преглътнал чутото, но в ума си скроил подъл план. Не можел току-така да остави сестра си в лапите на зловещото чудовище.
На другия ден тръгнали тримата – старият мъж, младежът и хубавата Жива. Тя била облечена в бяла кенарена риза, със сплетена руса плитка и венче от анемони в косата. Но била тъжна девойката и ронела ситни сълзи. Там, където паднела сълза от виолетовите й очи пониквал благоуханен люляк. Цялата гора се изпълнила с диви люляци, нацъфтели и буйни.
Стигнали до Водната пещера и старецът извикал змея. С поклон му поднесъл дъщеря си и едва сдържайки сълзите си се отправил обратно към селото.
Една седмица Живан се въртял около пещерата и проучвал навиците на водното чудовище. Настанало новолуние и той със сечива в ръце отишъл при кухината и от една масивна скала започнал да дяла скулптура на змея. По това време чудовището излизало пред пещерата заедно с Жива и сянката му падала точно на мястото, където работел Живан. Зазидал момъкът сянката на змея в скулптурата и чудовището започнало да крее. Напразно Жива правела билкови отвари в целебната вода от извора, не могла да помогне на Водния звяр. А през това време брат й, за да завърши докрай започнатото и за да не й навреди затрупал тялото на каменния змей с големи камъни, като по този начин вградил името на сестра си в извора.
Имало-нямало един месец и змеят загинал от изтощение. Но понеже сянката му била вградена в извора, водата продължавала да тече и не пресъхнала окончателно. Подбрал Живан сестра си и я повел към дома. Отново била облечена в бяло девойката, но тоя път се усмихвала и по стъпките й никнели големи зрели зуници.
Много време минало от тази история. Героите й отдавна не са между живите, но изворът съществува и днес – вълшебно място, скрито от шума на цивилизацията, което зарежда всеки посетил го с невероятната си енергия и позитивизъм.