автор: ulianka

Не ми се пеят песни, просто спрях.
За хубаво, за лошо - все е тежко.
Превръщат се във сянка на монах
сърцето и душата ми човешка.

След сън се стряскам - бягат дни,
не ме оставят да им се нарадвам.
И ето, че нощта във мен кълни,
расте като едно голямо празно.

Размиват се чертите на добро и зло,
и спират да бодат по ходилата.
О, този свят е страшно колело -
обръщат се във времето нещата.

Не ми се пеят песни, вече спрях.
Край мене чуруликат луди птички.
Светът обаче, мисля си, че оглуша,
а славеят я пее сам - за всички.