автор: veronikas

Прииждат дъждоносни облаци.
Животът - като капка съвършен.
Неделя е. И до обяд по нощници
минават мислите край мен.
Какво ли е да се завърнеш някъде,
където още не си бил?
Усещането е, че капе
сърцето върху празен лист.
Не пиша аз.
Сърцето се преструва,
че помни всеки свой живот.
Какво ли е да се сбогуваш
с напълно непознат?
Познавам си и пътя, и обувките,
и всеки недостигнат бряг.
Какво ли е да се събудиш толкова
далече и назад?
А исках само да остана
„сега” и точно „тук”,
но то се местеше нанякъде.
И все така - на път.
Неделя е. И празен облак
до хоризонта се сниши.
Огледах се за нещо повече.
Не го видях. Но чувах как ехти...

Животът ли?
Той още като капка омагьосана
в кръга си се върти...