 |  Залитам между жълтото и златното.
(Монахът в мен издъхна от безверие.)
От дългото им взиране във бялото,
очите ми сега са чисто бели.
Какво остава след скръбта на живо...
Усещане, че е излишно тялото?
В лицето ми дъждецът сив измива
копнежа тих по рамо на приятел.
И в тази тъй до болка празна утрин
(Боецът в мен ръмжи от отегчение...)
умират остарелите минути
по скъсаната линия на времето.
Загубват смисъл важните проблеми.
(Какво е важно в бездната космична?)
И още недорасъл до смирение,
подлецът в мен се мъчи да обича,
страхливецът се учи да говори
с беззвучните сълзи на глухонемия,
със отговори, скрити зад въпросите.
С криптираните думи на поемите.
А после спи във дрешника с оръжия,
сред трупове и хладни отпечатъци.
Където - непривикнало да лъже -
сърцето му угасва без остатък.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 316 четения | оценка няма |
показвания 1662
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Паяжини" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Паяжини
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.12.2016 @ 00:00:47
(Профил | Изпрати бележка) | И аз във този дрешник, като стар молец,
по мъртвите сърца, опитвам се да сричам,
от всичките герои, избрах да съм подлец,
така и не можах да се науча да обичам...
Елс, това ти стихо е като киселина...
|
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.02.2017 @ 19:59:39
(Профил | Изпрати бележка) | от малки знаем - в дрешника се крие
чудовище без форма и лице
а всъщност в него тайно са се свили
най-силните ни детски страхове...
(В дрешника става за шах, ако си носиш фенерче ;) |
]
Re: Паяжини
от mariq-desislava на 02.05.2015 @ 11:07:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Доживях те, във всякакъв смисъл.:) Голяма си, голяма, чак не могат да стоварят коментар износените ми думички и все пак върти ми се Умберто Еко след прочита - като асоциация. |
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.05.2015 @ 14:42:08
(Профил | Изпрати бележка) | И все по-голяма ставам аз, стягат ми всички дрехи. ;)
Асоциациите ти са ми ценни, защото ти си много асоциативен творец и усещаш тз неща. И мнго се радвам, като изгрееш тук и там. :) А/но понеже туй съм аз, една такава, зад думите в стиха има само празно пространство; междузвездно - ми се иска да се полаская. |
]
Re: Паяжини
от mariq-desislava на 09.05.2015 @ 16:23:53
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, как звучи само "творец", хайде да си измерим креативността, шегувам се.:)
Докато си четях твоето стихотворение, все едно влязох в "Името на розата" на Еко, не мога да разбера защо правя такива интертекстуални връзки май се казваха, но не съм сигурна. И като си спомня как се измъчих с тази книга и с милионите й обяснителни бележки, при теб беше другояче - все едно влязох у дома си.
И до днес фаворит на Еко ми е "Махалото на Фуко".:)))
И тъй като тези дни си направих една тематична подборка с филми за поети - "Убий любимите си" (за Алън Гинзбърг и Джак Керуак) и "Пълно затъмнение" (за Верлен и Рембо), та те ме присетиха за теб - ти наистина си поет, при теб няма насилени неща, всичко си е естествено, пишеш, както дишаш.
При мен е друго, затова няма да стана поет никога (урааааааааааа!:))) и понеже няма как по друг начин да го обясня, ще приложа цитат от любима книжка - той ще го стори вместо мен:
"Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос. " |
]
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 22.05.2015 @ 13:30:22
(Профил | Изпрати бележка) | Ама какво е туй похвално слово, щях да си разлея чая :)))
(И на мен фаворит ми е Махалото ;))
А ти си си творец и толкоз. С много живи образи изпод четката.
Но те разбирам. Вече някъде съм мърморила, че думата поет/еса за мен е обидна или поне силно смущаваща, та да се уточним: и аз като теб "не съм поет", което е състояние не само е свързано със свобода да бъдеш какъвто си искаш, без етикет и очаквания от другите (включително и да пишеш естествено и когато искаш/те тръшне писането/, със свободата да не се мъчиш като не ти се получава - на мен не ми се получава напоследък, затуй се запилявам), но и с осъзнаване на собствената си ограниченост в тази област, както и с някакъв бунт срещу обезценяването на думата "поет" (скърцам със зъби, дълга тема)... Виж ти и изречение, става за упражнение по синтактичен разбор :D
|
]
Re: Паяжини
от mariq-desislava на 29.05.2015 @ 18:28:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Хахах, важно е едно изречение да напишеш, но читаво.:) Аз напоследък пиша една дума на месец, после ми скимва друга и накрая сглобявам получения пълнодумен микс, а съвсем най-накрая захвърлям всичко и се отказвам, та взема, че изляза на чист въздух и всякакви мераци за писане се отвяват от само себе си - така някак естествено.:))) |
]
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.07.2015 @ 13:15:08
(Профил | Изпрати бележка) | (И за света са загубени толкова стихове, докато се пилееш на чист въздух... ;))
Радвам се на приликите... И най-нахално чакам още за четене )) |
]
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.05.2015 @ 14:44:09
(Профил | Изпрати бележка) | Да. А отговорите варират, според настроението.
Благодаря, Caniko :) |
]
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.05.2015 @ 14:47:13
(Профил | Изпрати бележка) | Когато боли, ти се иска да нямаш нерви и рецептори.
А дори и вече да не боли, усещането, че тялото изкривява друга част от теб (и хората около теб), е съсипващо.
Благодаря ти. |
]
Re: Паяжини
от kasiana на 03.05.2015 @ 13:17:02
(Профил | Изпрати бележка) | Класика в жанра!!!!!!!
Сърдечни поздрави!:) |
]
Re: Паяжини
от ATOM на 04.05.2015 @ 09:12:57
(Профил | Изпрати бележка) | ми то, хубу
добре е описано
ама спокойно може и да си излезе от дрешника все пак |
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.05.2015 @ 14:50:25
(Профил | Изпрати бележка) | То е защото съм на криминална вълна. Детектвиски му работи.
(Няма ли място в теб останало тъмно, в което си скрил ужасите си и не щеш да ги погледнеш вече? ) |
]
Re: Паяжини
от zebaitel на 30.07.2015 @ 11:32:51
(Профил | Изпрати бележка) | От дългото им взиране във бялото,
очите ми сега са чисто бели...
понеже аз все около цвета пърхам, та...тези бели очи ужасно ме заинтригуваха
искам и аз такива
да опитам
радвам ти се на всяко появяване, Елси!
и с удоволствие си фантазирам по твоя текст
|
Re: Паяжини
от elsion (negesta@gmail.com) на 30.07.2015 @ 11:56:32
(Профил | Изпрати бележка) | Черното им се изхабява от много гледане ;)
(Здравей, Зеб :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 752
ХуЛитери: 4
Всичко: 756
Онлайн сега:
