автор: vesan

Червеното око на светофара
изплака с болка кървави сълзи
над детското телце, преди кошмара
да бъде осъзнат, да пропълзи

в съзнанието, през лепкавите бездни
на ужаса, жестоката вина,
че в този миг погубен бе, изчезна
един живот. Нелепа кръвнина

на бясното безумие, което
превръща пътя в боен полигон.
А сякаш в ням каданс, изпод телцето
пролазва струйка кръв... С отчаян стон

една жена се свлече на паважа...
сподавен шепот... тропот... викове...
и болка, за която да разкажа
не искам и не мога... Богове -

Христос, Аллах – не знам дали ви има,
не ми и пука кой от вас е пръв,
но има ли ви, трижди ви проклинам
за всяка детска смърт и детска кръв!