Понякога ще те събуждам
със усмивка.
Понякога,
ще спиш и ще се смееш във
съня си.
Понякога ще те целувам
по очите -
ти не се събуждай,
само се завий
по - топло
с моята милувка на
страдалец.
Понякога ще те обичам
чак болезнено.
Във утринта ще кацам
до нозете ти, ще те погаля,
постелята ще стопля
и после ще се скрия в светлината
като грешник.
Довиждане любов
и добър ден пастелена тъга,
във моите очи помръкнали.
Понякога фатално си припомням,
че без теб не мога,
скръбта ще скрие моята усмивка,
за да ми върне
забравеното
ренесасново
Възраждане,
стаило се
в лицето ти
със дъх на перуника
и цветове
на цъфнали
дървета ...
2010
Боян СТАНИЛОВ