автор: rady

Всички улици, в които се влюбвахме
имаха само начало...
Бяха млади, зелените улици,
нямаха стопове, ни светофари.
Имаха няколко спирки за гълъби,
капан за врабчета,
огради за котки,
любовни квартири...
и имаха нас.

Времето свършваше.
Времето свърши за някой...
Интересно...
Той не правеше никога планове...
И преди да остане /време/,
колкото мъничък нокът,
изгризан от болка до дъно,
пак се влюбихме в същите улици...
С вечнозеления мрак,
с изтънели до скъсване спомени!
Но същите улици бяха задънени,
без начало, без край и без изход.
Без никакъв изход...
И останахме там...
Когато времето свърши!