автор: frezija

Със теб ми се мълчи и ми се плаче.
И си намирам хиляди причини
да те обичам, но това не значи,
че няма никога да си замина.
Със теб ми се целува и прегръща
и си намирам не една причина
да се отбивам в общата ни къща,
ей тъй, по път, преди да си замина.
Със теб ми се говори и споделя
и аз го правя, даже без причина.
И знам, че нищо днес не ни разделя.
Но също знам – един ден ще замина!
Защото много дълго обитавах
/самотен дух/ самотното си тяло.
И се възпитах как се оцелява
и как се съхранява, всъщност, цялост.
С обичане, повярвай ми, не става,
с говорене, с целуване по равно.
Че всички те на две те разполовяват.
Раняването си е смърт, но бавна.
А пък на мен така ми се живее!
И ТИ си ми достатъчна причина.
От всички други си избирам нея
и става ясно – няма да замина!