Държавата
наложи запор на моите сметки
и ми обърка схемите.
И банката
със кредитна креда
взе ми размера от упор.
(Обществен позор
или гилза от личния укор!)
Уж на земята ме просна,
ала аз отсъствам и мисля:
Тогава,
кой това го написа –
нима съм от друга Родина!?
Магнолиите
разцъфнаха по голите клони,
но аз от пролетни пъпки
очаквам листата...
и летните котлони,
когато в чакалнята, зад колоните
ще ме призоват чакали с обноски.
Едва тогава,
тебешира на зимата
ще драсне чертата под сметките
и сбора
от магнолиите и листата
ще бъде равен на нула.
Или на О –
завършен отвор на душата...
Обичах безкрайно –
следователно,
алогично живях.
И Шефа на сметките ще ме постави
отдясно...
до „лошите кредити“.