В миньорна нощна самота
улавям падаща звезда
Нарисувай мандала! -
Повелително шепне ми тя.
Нарисувай мандала!
Станах и четките взех:
В сапфирено син коридор
в опалено бели полета
цветни кристали посях,
розетка магична съзрях.
Какво е мандала не знам,
но рисувах, рисувах
и спокойна и щастлива бях
Това е мандала! - разбрах
В малък кръг мечтите си побрах.