И с теб – щастието не ми се размина.
Прецедено през заблудата на натрупаното в изминалите години;
объркано от бързината на случващото се – въпреки всичко;
и устояващо на непредвидимото в причините,
обрекли ни на непростима близост;
в странни обстоятелства вплиташе нишките на отделните ни съдби
и въпреки непреодолимостта на съпътстващите ни кризи -
оцеля в безпътните ни дни,
разкри ни се, когато най- не беше необходимо;
така и не поиска да си отиде -
въпреки всичката ни несъвместимост.
Аз - бях ти късната есен;
ти на мен – ранната зима.
Полузабравени страсти, потиснати от зрялост фалшива, взривиха се
и издайнически пропълзяха в думите и очите ни -
закъснели и обречени в безсмислието си.
Непожелана нежност превземаше миговете на взаимност
и превръщаше думите в излишна клишираност.
Запълниха се всички празноти
и беше приказно - заедно да ги премълчим...
И не беше приказно, когато поотделно трябваше да се прибираме.
Другият ни живот също своето си поиска, с настоятелност обяснима.
Не желаеше нищо от откраднатата близост -
нито да сподели, нито соломоновски да раздели -
искаше всичко!!!
Или всичко да изгори!!!
По трудния начин научихме да правим трудните си избори.
Тъжното е, всъщност, че това с нищо не ни промени -
само пред приоритетите останахме безсилни.
Сезонната ни несъвместимост отстъпи крачка встрани
И част от липсващото болезнено изкриви мислите ни.
И през това ще преминем,.. сами и различни.
Щастието – и то с нас,.. -
все още неизстинало и непростило нищо.